Троянската керамика се оформя като фактор в изкуството през периода на Възраждането. Тогава майсторите грънчари в града придобиват своята слава заради начина, по който успяват да вкарат в украсата на съдовете сценките от бита на българина от онова време. Естествено, троянската керамика е била известна и със своята издържливост и якост, нещо което я е направила също доста популярна сред практичния, през онзи период българин.
Грънчарството обаче има доста по-дълбоки корени в Троян и първите запазени факти за наличието на занаята в града са в Средновековието.
Обикновенно шарките по стените на стомните и домакинските съдове са изписани и изобразени битови мотиви, елементи на народното облекло и разбира се, заобикалящата природа.
Най-характерните съдове правени от майсторите в Троян са чинии, паници, бардуци и стомни. Правени са често и ръкатки.
Своят златен век, грънчарството в Троян преживява през 20-те години на миналия век, когато има повече от 700 работилници в града и почти двойно повече майстори. През този период грънчарството излиза от рамките на България и стига до Европа.
Характерни за троянското грънчарство са шарки като житен клас, пеперуда, сърце, гайтани, ипотпал, стоборки, лимби, пауново око и други.
Днес, най-добрите произведения могат да бъдат видяни в Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства.
